Протокол RIP (Routing Information Protocol). Сравнение на възможностите на версия 1 и версия 2.
Макар да разглеждаме този протокол като в известна степен вече остарял, и сме в процес на заместването му с други маршрутизиращи протоколи, например IS-IS, той все още се използва с успех. Той е подходящ за малки, вътрешни мрежи, позволява комуникацията между маршрутизаторите и помага те да се адаптират към промените в мрежовата топология. Макар и остарял, протоколът има няколко предимства, особено в по-малки мрежи. Той лесно се имплементира и управлява. Създава малко допълнителен служебен трафик между маршрутизаторите. В по-големи мрежи той не е много стабилен и съществуват проблеми с неговото управление при нарастване на мрежата.
RIP притежава следните характеристики:
- Той е дистанционен векторен маршрутизиращ протокол.
- Използва бродкастни съобщения
- Представлява IGP протокол
- Работи най-добре в мрежи с малък размер
Съществуват две версии на RIP:
Версия 1 (RIPv1) – Днес RIPv1 е най-широко използваният маршрутизиращ протокол в света, поради неговата простота. RIPv1 има предимството, че е лесно разбираем и може лесно да бъде имплементиран. Всички устройства, които изпълняват RIPv1 „слушат“ по UDP порт 520 и предават по същия UDP порт. В мрежи, базирани на бродкасти, като Ethernet и Token Ring, всички устройства приемат тези дейтаграми, но само устройствата, слушащи по UDP порт 520, обработват тези дейтаграми.
Недостатъци на RIPv1:
- Използва бродкастни съобщения
- Изпраща цялата маршрутна таблиза дори когато не настъпват промени.
- Бавно уединяване, дължащо се на периодичните таймери.
- Има ограничение на максималните скокове (до 15 скока)
- Предразположен е към зацикляне на маршрути.
- Не поддържа VLSM маски.
Версия 2 (RIPv2) – към RIPv2 са добавени разширения, които преодоляват някои от ограниченията на RIPv1. Предназначен, за да се справи с някои от ограниченията на RIPv1 RIPv2 включва някои допълнения като: автентикация и разделянето на няколко подмрежи.
При RIPv2 стойността на полето ВЕРСИЯ има стойност 2.
Въведено е поле ЕТИКЕТ на маршрут, което съдържа инфо дали дадените маршрути са генерирани от протокол RIP или от някой друг маршрутизиращ протокол.
Въведено е поле за МАСКА на подмрежа, отнасящо е за IP адреса от предишното поле.
Въведено е поле СЛЕДВАЩ СКОК. То съдържа IP адреса на маршрутизатора, директно свързан за подмрежата, за която е пакета. Това е полезно, когато този маршрутизатор не използва протокол RIP.
За разлика от RIPv1, RIPv2 дава възможност за задаване на парола в обективен текст, която позволяваинплементиране на сигурност на ниско ново между шлюзовете които обменят информация. RIPv2 не се самоограничава както RIPv1 до разпознаване само на класови адреси. Поддръжката на VLSM позволява класния адрес и следващите подмрежови маски лесно да бъдат определяни и рекламирани.
